Ти отиде в нов свят, мило,
в който не светят така ярко звездите,
в който лунния сърп е помръкнал,
но се вкопчи в надеждата да откриеш
отново във мрака своето несбъднато щастие.
Ти прегърна мига, мило, мига на разсъмване,
в който топят се мечтите
и чувства, и спомени
стихват в безмълвна забрава...
Три светулки стисна в шепата, мило -
три светлинки на отчаяна болка.
Не исках да бъда фалшивата сянка на тъмното,
която да блесне в нощта, родена от твоята мъка!...
Ти пазиш в сърцето си, мило,
дъхът на омайните цъфнали клони,
със ябълков цвят, поръсен
по твоето тръпнещо тяло...
Ти пазиш във спомена, мило,
моите най-страстни прегръдки
и огнена лава - пламтяща и дива,
как в тебе прониква и те обгръща!...
Не заспивай сега, мило, в утрото на спомена,
когато светът се завръща,
светът на мечтите ни
и нашите изстрадани копнежи!
Моля те!!!
Не забравяй, мило, нашите нощи,
пред замъка на сенките,
когато нежното крило на вечерта събра
душите ни в едно щастливо цяло.
Не спирай, мило, да мълвиш -
светът омаян е от пурпурния блясък
на първите лъчи!
Зная, мило, че сърцето ми кърви
от мъка и любов по тебе.
Но нямам право да те спирам, слънчице мое!
Аз оставам тук, в нощта,
със помена за най-невероятната любов
във краткия ми земен път.
А ти изгрей, любов моя!
Разчупи оковите на мрака!
Изгрей, слънчице мое, мило!
И бъди щастлива!!!
© Юлиан Владимиров Все права защищены
Много силни са думите ти!