Ти отиде в нов свят, мило,

в който не светят така ярко звездите,

в който лунния сърп е помръкнал,

но се вкопчи в надеждата да откриеш

отново във мрака своето несбъднато щастие.

Ти прегърна мига, мило, мига на разсъмване,

в който топят се мечтите

и чувства, и спомени

стихват в безмълвна забрава...

Три светулки стисна в шепата, мило -

три светлинки на отчаяна болка.

Не исках да бъда фалшивата сянка на тъмното,

която да блесне в нощта, родена от твоята мъка!...

Ти пазиш в сърцето си, мило,

дъхът на омайните цъфнали клони,

със ябълков цвят, поръсен

по твоето тръпнещо тяло...

Ти пазиш във спомена, мило,

моите най-страстни прегръдки

и огнена лава - пламтяща и дива,

как в тебе прониква и те обгръща!...

Не заспивай сега, мило, в утрото на спомена,

когато светът се завръща,

светът на мечтите ни

и нашите изстрадани копнежи!

Моля те!!!

Не забравяй, мило, нашите нощи,

пред замъка на сенките,

когато нежното крило на вечерта събра

душите ни в едно щастливо цяло.

Не спирай, мило, да мълвиш -

светът омаян е от пурпурния блясък

на първите лъчи!

Зная, мило, че сърцето ми кърви

от мъка и любов по тебе.

Но нямам право да те спирам, слънчице мое!

Аз оставам тук, в нощта,

със помена за най-невероятната любов

във краткия ми земен път.

А ти изгрей, любов моя!

Разчупи оковите на мрака!

Изгрей, слънчице мое, мило!

И бъди щастлива!!!