Не казвай нищо
Душата си разлиствам в две очи,
изгряват във сърцето ми копнежи,
не казвай нищо - нека помълчим,
дарявайки си лунна нежност.
Душата си оставям в две ръце,
докосващи ме тъй неустоимо,
не казвай нищо - моето сърце,
долавя поривът ти дивен.
Душата ми се къпе в светлина,
със теб светът е тъй различен,
наситен с нежност и със топлина,
не казвай нищо - просто ме обичай.
изгряват във сърцето ми копнежи,
не казвай нищо - нека помълчим,
дарявайки си лунна нежност.
Душата си оставям в две ръце,
докосващи ме тъй неустоимо,
не казвай нищо - моето сърце,
долавя поривът ти дивен.
Душата ми се къпе в светлина,
със теб светът е тъй различен,
наситен с нежност и със топлина,
не казвай нищо - просто ме обичай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
