14 авг. 2014 г., 18:05

Не казвай "Обичам те"

1.4K 2 16

Не казвай ми "обичам те", недей
да вярваш на моментни състояния.
Попарват като тежък суховей
душата ми измислени признания.

Зад думите ти пламенни стои
не истинска любов - онази, святата,
а жалък опит в мен да се роди
копнежа да съм твоя, без остатък.

Ни себе си, ни мене не лъжи
(и двамата лъжа не заслужаваме).
Любов на любовта не се дължи
и няма как човек да притежаваме.

За истина една не си узрял -
върховен егоизъм е да вярваш,
че влюбиш ли се, щастие си дал
и редно е да срещнеш благодарност.

Не казвай, че обичаш ме. Мълчи.
Тежи ми като дяволска верига
сълза да виждам в твоите очи,
но обич до сърцето ми не стига.

Не ми вменявай чувство за вина -
било би, мисля, глупост нечовешка
крилата си сама да окова
от жалост.  Вече правих тази грешка.

Не казвай ми "обичам те". Това
са думи, за които днес нехая
(жените сме жестоки същества).
Да беше вярно - щях сама да зная.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, за това става въпрос. Точно!
  • По-добре грозна истина, отколкото красива лъжа.
    Радвам се, че прочетох.
  • "Ни себе си, ни мене не лъжи
    (и двамата лъжа не заслужаваме).
    Любов на любовта не се дължи
    и няма как човек да притежаваме."
    -------------------------------------------------
    Любовта е истинска любов, когато я има в две сърца,
    или я има или я няма, средно положение няма,
    (както една жена не може да бъде малко бременна
    или много бременна, тя или е бременна или не е
    бременна) Оригинален стих с много актуално послание,
    много искрена, талантливо сътворена лирична изповед!
    Поздрави и от мен!
  • Силно въздействащо и истинско!Поздравявам те!
  • Силен стих!
    Браво, Вики!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....