Не ме кори ако те оставя
сама по пътя да вървиш.
Животът просто е така устроен - 
напускаш не когато ти решиш.

Не ме търсѝ в простора сред звездите,
бъди мой дом - в сърцето си ме приюти.
А щом поискаш да ме видиш,
попитай спомена и там ще ме намериш ти.

И може много да боли,
сълзи в очите може да напират,
но ти повикай спомена и мигом,
прегрътката ми ще те утеши.

Не ме кори, празнувай всеки земен ден!
И аз с тебе ще празнувам -
на пролетта уханията и цветята
а есените - твоя ден рожден.

А умориш ли се по пътя на живота
в сърцето си да ни държиш,
ти просто ме пусни и аз ще си отида,
за спомена ти трябва да решиш.

В звезда пазителка ще се превърна -
мъждукаща, зареяна сред милиони,
и тихо, нежно, пак ще те прегърна
със свойте кварки и фотони.

Не ме очаквай да се върна,
ти пътя на живота извърви.
Ще дойде ден и двама да се слеем,
свръхнова вселената ще озари.

5 октомври 2019
6:55