23.10.2019 г., 19:00

Не ме кори

1K 0 1

Не ме кори ако те оставя
сама по пътя да вървиш.
Животът просто е така устроен - 
напускаш не когато ти решиш.

 

Не ме търсѝ в простора сред звездите,
бъди мой дом - в сърцето си ме приюти.
А щом поискаш да ме видиш,
попитай спомена и там ще ме намериш ти.

 

И може много да боли,
сълзи в очите може да напират,
но ти повикай спомена и мигом,
прегрътката ми ще те утеши.

 

Не ме кори, празнувай всеки земен ден!
И аз с тебе ще празнувам -
на пролетта уханията и цветята
а есените - твоя ден рожден.

 

А умориш ли се по пътя на живота
в сърцето си да ни държиш,
ти просто ме пусни и аз ще си отида,
за спомена ти трябва да решиш.

 

В звезда пазителка ще се превърна -
мъждукаща, зареяна сред милиони,
и тихо, нежно, пак ще те прегърна
със свойте кварки и фотони.

 

Не ме очаквай да се върна,
ти пътя на живота извърви.
Ще дойде ден и двама да се слеем,
свръхнова вселената ще озари.

 

5 октомври 2019
6:55

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ангелче 13 за оценката на "Не ме кори"!
    Но моля те Ангелче, не падай,
    пази свойте крила!
    Ще трябва нещо да завещаем
    на нашите деца....

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...