8 нояб. 2009 г., 23:23

Не ме кори, приятелю 

  Поэзия » Другая
761 0 19

Не ме кори, приятелю, че искам

да се усмихвам в тези времена,

не ме кори, че искам да наплискам

лицето си със изворна вода.

 

Напук на всяка земна мръсотия,

не ме кори, че искам чистота,

душата си ранена да измия

с усмивка - бисерна, като сълза!

 

Отминаха щастливите години,

домът ми бе изпълнен с весел смях,

посрещах куп приятели, роднини -

останаха малцина между тях.

 

Сега е тихо! Споменът ми крее -

последен лист от есенна бреза!

На устните усмивка щом изгрее,

след нея бликва и една сълза.

 

Тежи ми самотата, като залък

застанал в гърлото ми, но разбрах,

че този мой несретен жребий жалък

ще мога да преглътна с чаша смях.

 

Съдбата ни излезе непочтена,

нахлузи ни трънливия хомот -

живот между "Разпни го" и "Осанна",

но аз обичам този зъл Живот!

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз го обичам този живот, много!
  • Страхотен стих!
    Обичай го този живот - така и той ще стане сигурно по-малко...зъл!
    Поздрав!
  • И аз го обичам, нищо че е зъл. Прекрасен стих!
  • Да обичаш живота е може би най-светлата чвешка добродетел. Поздрави!
  • "но аз обичам този зъл Живот!"
    О,да! Благодаря, че ми го напомни
  • ...Сега е тихо! Споменът ми крее -
    последен лист от есенна бреза!
    На устните усмивка щом изгрее,
    след нея бликва и една сълза...
    Прекрасно и чувствено ! Поздрави , Ваня!
    <img src=http://dl8.glitter-graphics.net/pub/1040/1040068x24wdwml8b.gif>
  • Благодаря,приятели!Благодаря ти Марине, че ми допълни Чашата.Тъкмо беше започнало да й се вижда дъното!
  • Точно така,Ванче,бъди оптимист!Каквото и да ти тежи,мъчи и т.н. обръщай в хумор!Аз така правя.И не вземай живота много на сериозно - така или иначе жива от него няма да излезеш .Поздрав!
  • "с усмивка - бисерна, като сълза!"
    Прекрасно!
    Поздрав!

  • ...... ПРЕКРАСНО !
  • Усмихвай се и обичай Живота!Прекрасен стих!
  • Благодаря, приятели!Вашите думи ме карат да се замисля, но така и не мога да реша дали животът ме обича или мрази и не е ли по-важно за нас,какво е нашето отношение към него.В личен план, почти нищо не ми е спестявал, но все пак не преставам да търся нещо, което да ме зарадва,макар и за кратко.Ето, например, в момента си пиша с вас!Бъдете живи и здрави!
  • И той те обича, Ваня! Поздравления!!!
  • Покъртително!!!
  • Браво!
  • Няма как да не го обичаш при такъв изящен стих!
  • Тъжно проникновение!
  • "че този мой несретен жребий жалък
    ще мога да преглътна с чаша смях."
    !!!
  • Хубаво написано!!!
Предложения
: ??:??