Не ме кори, приятелю
Не ме кори, приятелю, че искам
да се усмихвам в тези времена,
не ме кори, че искам да наплискам
лицето си със изворна вода.
Напук на всяка земна мръсотия,
не ме кори, че искам чистота,
душата си ранена да измия
с усмивка - бисерна, като сълза!
Отминаха щастливите години,
домът ми бе изпълнен с весел смях,
посрещах куп приятели, роднини -
останаха малцина между тях.
Сега е тихо! Споменът ми крее -
последен лист от есенна бреза!
На устните усмивка щом изгрее,
след нея бликва и една сълза.
Тежи ми самотата, като залък
застанал в гърлото ми, но разбрах,
че този мой несретен жребий жалък
ще мога да преглътна с чаша смях.
Съдбата ни излезе непочтена,
нахлузи ни трънливия хомот -
живот между "Разпни го" и "Осанна",
но аз обичам този зъл Живот!
© Ваня Иванова All rights reserved.
