24 июн. 2021 г., 17:05

Не ме напускаш

687 2 0

И сега сме непознати,
не пишеш ти и аз не пиша.
Търсят те очите ми проклети,
без теб сърцето трудно диша.
Аз още помня как те гледах,
сълзите замених с усмивка,
но остана само тъжен спомен -
сега очите ми не мигват!
И не ме напускаш,
ти все си тук, но в стихове.
Живота ми така отмина,
а теб те няма - под завивките!
Дали четеш дори не знам,
аз никога не спрях да пиша.
Проклет да бъда вечно сам -
И в самотата още те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...