Не ме напускаш
И сега сме непознати,
не пишеш ти и аз не пиша.
Търсят те очите ми проклети,
без теб сърцето трудно диша.
Аз още помня как те гледах,
сълзите замених с усмивка,
но остана само тъжен спомен -
сега очите ми не мигват!
И не ме напускаш,
ти все си тук, но в стихове.
Живота ми така отмина,
а теб те няма - под завивките!
Дали четеш дори не знам,
аз никога не спрях да пиша.
Проклет да бъда вечно сам -
И в самотата още те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
