4 нояб. 2007 г., 12:02

Не ме обричай

1K 0 24

 

 

Не ме обричай в скучното си ежедневие.
Във делника ти неочаквано ще те връхлитам.
Разхвърлена в очите ти без срам и примирение,
в откраднат миг, по мъничко ще те обичам.


Не ме изричай в закъснели обещания.
(На думите аз никога не съм приличала.)
Животът ми е само прекомерно изпитание
и често бъркам чувствата със смисъла.


Не ме издигай в култ от възхищение.
(Аз дишам единствено в откраднати моменти).
Душата ми е низ от сладки вдъхновения,
а разумът е само поредна конкуренция!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз дишам единствено в откраднати моменти
    Прекрасен стих
  • Жестоко! Ама наистина супер... Браво!!!
  • ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ-направо е ВЪРХА!!!СУПЕРСКО Е!МНОГО МИ ХАРЕСА-КАК МОЖА ТАКА КРАСИВО ДА ГО ИЗКАЖЕШ ,СИЯНА!
  • Благодаря ви милички!
    Прегръщам ви и ви целувам!
  • Животът ми е само прекомерно изпитание
    и често бъркам чувствата със смисъла.
    ...
    И ставаш все по-добра!
    Браво, Сиска!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...