4.11.2007 г., 12:02

Не ме обричай

1K 0 24

 

 

Не ме обричай в скучното си ежедневие.
Във делника ти неочаквано ще те връхлитам.
Разхвърлена в очите ти без срам и примирение,
в откраднат миг, по мъничко ще те обичам.


Не ме изричай в закъснели обещания.
(На думите аз никога не съм приличала.)
Животът ми е само прекомерно изпитание
и често бъркам чувствата със смисъла.


Не ме издигай в култ от възхищение.
(Аз дишам единствено в откраднати моменти).
Душата ми е низ от сладки вдъхновения,
а разумът е само поредна конкуренция!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз дишам единствено в откраднати моменти
    Прекрасен стих
  • Жестоко! Ама наистина супер... Браво!!!
  • ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ-направо е ВЪРХА!!!СУПЕРСКО Е!МНОГО МИ ХАРЕСА-КАК МОЖА ТАКА КРАСИВО ДА ГО ИЗКАЖЕШ ,СИЯНА!
  • Благодаря ви милички!
    Прегръщам ви и ви целувам!
  • Животът ми е само прекомерно изпитание
    и често бъркам чувствата със смисъла.
    ...
    И ставаш все по-добра!
    Браво, Сиска!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...