7 мая 2010 г., 11:24  

Не ме оставяй дълго да се питам

804 0 4

Ще те дочакам ли,
преди дъждът
да спре да пише стихове
върху стъклата,
преди на слънцето сълзата
да изсуши тъгата в мен?

Ще те дочакам  ли,
преди морето да отплува
със своите вълни далеч
и сред смутената му реч
дъхът ти ще ли ме целува?

Ще те дочакам ли,
преди да остарея безвъзвратно
и във живота необятен
преди да се стопя
като разбита пяна
да ми покажеш,
че отново съм желана?

 

 

Публикувано във:

Алманах Поезия 2019, Буквите, с.235

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...