7 мая 2010 г., 11:24  

Не ме оставяй дълго да се питам

810 0 4

Ще те дочакам ли,
преди дъждът
да спре да пише стихове
върху стъклата,
преди на слънцето сълзата
да изсуши тъгата в мен?

Ще те дочакам  ли,
преди морето да отплува
със своите вълни далеч
и сред смутената му реч
дъхът ти ще ли ме целува?

Ще те дочакам ли,
преди да остарея безвъзвратно
и във живота необятен
преди да се стопя
като разбита пяна
да ми покажеш,
че отново съм желана?

 

 

Публикувано във:

Алманах Поезия 2019, Буквите, с.235

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...