Не ме оставяй дълго да се питам
Ще те дочакам ли,
преди дъждът
да спре да пише стихове
върху стъклата,
преди на слънцето сълзата
да изсуши тъгата в мен?
Ще те дочакам ли,
преди морето да отплува
със своите вълни далеч
и сред смутената му реч
дъхът ти ще ли ме целува?
Ще те дочакам ли,
преди да остарея безвъзвратно
и във живота необятен
преди да се стопя
като разбита пяна
да ми покажеш,
че отново съм желана?
Публикувано във:
Алманах Поезия 2019, Буквите, с.235
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
