Не ме оставяй, мила, в този сън
Изгаснат ли последните искри
олтарът ти за мен ще замълчи.
Заключен ще е храмът... Две очи
не ще се взират в мен така добри.
В най-тъжните, безслънчеви зори
животът ще е болка, ще горчи.
И в самотата няма да личи –
и името ми истински дори.
Крилете си аз с пепел ще зарина.
Китарата погълнала лавина
ще страда адски в сняг дълбок, без звън.
Сърцето ми ще бъде на парчета.
Душата ми без дом ще е проклета...
Не ме оставяй, мила, в този сън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
Страхотни дуети правите.
