Не ме погубвай

25 февр. 2011 г., 18:29

Поэзия

561 0 2

Не си отивай никога от мен!

Душата ще ме боли, сърцето ми ще кърви.

Та нали си част от мен, от моето аз.

Как ще живея, как ще дишам въздуха около мен?

Та ти си кислорода, който вдишвам.

Не, не си отивай от живота ми!

Ти си пътеводителя, за да продължа напред.

Не, не ме погубвай – та аз съм част от теб.

Как ще живееш, дишаш и вървиш напред?

Та аз съм всяка част от теб, както ти от мен.

Не убивай всичко прекрасно, създадено от нас!

Докосни ме и ще усетиш още тръпката,

полазваща и пулсираща във мен.

Прегърни ме силно и ще разбереш това,

което свързва нашите съдби!

dani-silva (СИЛВИЯ ИВАНОВА)

2011-02-26T11:32:23+02:00

НЕПИША СТИХЧЕТА ЗА МЕН ОПРЕДЕЛЕНО,А КАТО ЦЯЛО ЧУСТВАТА И ЕМОЦИЙТЕ НА ХОРАТА.ПОЧТИ ВСЕКИ Е МИНАЛ ПРЕЗ ТЕЗИ НЕЩА,КОЙТО ПИША В СТИХОВЕТЕ.ЧОВЕК КОГАТО ПИШЕ СЕ РАЗТОВАРВА ОТ ЗАОБИКАЛЯЩОТО ГО ЕЖЕДНЕВИЕ И С ХОРА ЗБЛЪСКАЛ СЕ СТЯХ В НЕГО И Т.Н.
poisonivi81 (Просто Някой)

2011-02-26T01:56:11+02:00

И в Амазонка има толкова живот!
Съдби ,преплетени една във друга..
Нима сред купищата от живот,
Намери точно твоя?!
Да го определиш,като обречен и ненужен!

Поздрав!
Не се приемай като сателит!
Редовете ти,дали не са по-стойностни,
ако са отправени всъщност към теб?