Не си отивай никога от мен!
Душата ще ме боли, сърцето ми ще кърви.
Та нали си част от мен, от моето аз.
Как ще живея, как ще дишам въздуха около мен?
Та ти си кислорода, който вдишвам.
Не, не си отивай от живота ми!
Ти си пътеводителя, за да продължа напред.
Не, не ме погубвай – та аз съм част от теб.
Как ще живееш, дишаш и вървиш напред?
Та аз съм всяка част от теб, както ти от мен.
Не убивай всичко прекрасно, създадено от нас!
Докосни ме и ще усетиш още тръпката,
полазваща и пулсираща във мен.
Прегърни ме силно и ще разбереш това,
което свързва нашите съдби!
© СИЛВИЯ ИВАНОВА All rights reserved.