Feb 25, 2011, 6:29 PM

Не ме погубвай

  Poetry
686 0 2

 

Не си отивай никога от мен!

Душата ще ме боли, сърцето ми ще кърви.

Та нали си част от мен, от моето аз.

Как ще живея, как ще дишам въздуха около мен?

Та ти си кислорода, който вдишвам.

Не, не си отивай от живота ми!

Ти си пътеводителя, за да продължа напред.

Не, не ме погубвай – та аз съм част от теб.

Как ще живееш, дишаш и вървиш напред?

Та аз съм всяка част от теб, както ти от мен.

Не убивай всичко прекрасно, създадено от нас!

Докосни ме и ще усетиш още тръпката,

полазваща и пулсираща във мен.

Прегърни ме силно и ще разбереш това,

което свързва нашите съдби!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • НЕПИША СТИХЧЕТА ЗА МЕН ОПРЕДЕЛЕНО,А КАТО ЦЯЛО ЧУСТВАТА И ЕМОЦИЙТЕ НА ХОРАТА.ПОЧТИ ВСЕКИ Е МИНАЛ ПРЕЗ ТЕЗИ НЕЩА,КОЙТО ПИША В СТИХОВЕТЕ.ЧОВЕК КОГАТО ПИШЕ СЕ РАЗТОВАРВА ОТ ЗАОБИКАЛЯЩОТО ГО ЕЖЕДНЕВИЕ И С ХОРА ЗБЛЪСКАЛ СЕ СТЯХ В НЕГО И Т.Н.
  • И в Амазонка има толкова живот!
    Съдби ,преплетени една във друга..
    Нима сред купищата от живот,
    Намери точно твоя?!
    Да го определиш,като обречен и ненужен!

    Поздрав!
    Не се приемай като сателит!
    Редовете ти,дали не са по-стойностни,
    ако са отправени всъщност към теб?

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...