samotnata_x (Надя Стоянова) samotnata_x (Надя Стоянова)
1 183
25 июн. 2009 г., 21:31

Не ме помни тъй нежно влюбена, не ме помни изобщо, ако искаш!

1.3K 0 3

Дали ми стиска да те барна пак,
лекичко да те докосна в самотата?
А ти да се престориш, че няма никой там
и някак си да спре за миг Земята...


Тайничко ще се прокрадна до сърцето ти -
да го докосна, да го пипна, да го видя...
Ще се погледна за миг в огледалото - очите ти,
ще се усмихна и ще си отида...


Не ме помни тъй нежно влюбена,
не ме помни изобщо, ако искаш!

Аз лекичко ще се изгубя в миналото,
макар да знам, че много ще ми липсваш...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0