Не ме помни тъй нежно влюбена, не ме помни изобщо, ако искаш!
Дали ми стиска да те барна пак,
лекичко да те докосна в самотата?
А ти да се престориш, че няма никой там
и някак си да спре за миг Земята...
Тайничко ще се прокрадна до сърцето ти -
да го докосна, да го пипна, да го видя...
Ще се погледна за миг в огледалото - очите ти,
ще се усмихна и ще си отида...
Не ме помни тъй нежно влюбена,
не ме помни изобщо, ако искаш!
Аз лекичко ще се изгубя в миналото,
макар да знам, че много ще ми липсваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
