9 мар. 2015 г., 16:38

Не ме разпитвай

648 0 9

                                                 Н Е   М Е   Р А З П И Т В А Й

 

 

                                               Не ме разпитвай! Няма да разказвам

                                               за туй, което дълго в мен боля.

                                               Не ме разпитвай! Няма да ти кажа.

                                               Ще го изплача в бликнала сълза.

                                               Не ме разпитвай! Скрито ще преглътна

                                               и ще го затворя в кратък стих.

                                               Не ме разпитвай! В галеща мелодия

                                               ще го изсвиря аз  на орган тих.

                                               Не ме разпитвай! В златна колесница,

                                               потънала във есенна слана,

                                               държи юздите тъжна хубавица,

                                               прощава се тя с теб и с младостта...

 

                                                                              

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не ме разпитвай! Скрито ще преглътна
    и ще го затворя в кратък стих."

    Това е, защото понякога когато пишем намираме повече утеха отколкото ако разкажем проблемите си на някой човек (който в повечето случай няма да ни разбере) Харесах! Доказано е, че писането за някой хора е утеха... Поздравления!
  • Като споделена и разказана приказка ...
  • Разказвай ни още, а ние ще слушаме! Поздрав!
  • Стойне,добро утро.Много е хубаво!
  • Отново прекрасен стих, Стойна!
    Поздрави и от мен!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....