9 мар. 2015 г., 16:38

Не ме разпитвай

649 0 9

                                                 Н Е   М Е   Р А З П И Т В А Й

 

 

                                               Не ме разпитвай! Няма да разказвам

                                               за туй, което дълго в мен боля.

                                               Не ме разпитвай! Няма да ти кажа.

                                               Ще го изплача в бликнала сълза.

                                               Не ме разпитвай! Скрито ще преглътна

                                               и ще го затворя в кратък стих.

                                               Не ме разпитвай! В галеща мелодия

                                               ще го изсвиря аз  на орган тих.

                                               Не ме разпитвай! В златна колесница,

                                               потънала във есенна слана,

                                               държи юздите тъжна хубавица,

                                               прощава се тя с теб и с младостта...

 

                                                                              

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не ме разпитвай! Скрито ще преглътна
    и ще го затворя в кратък стих."

    Това е, защото понякога когато пишем намираме повече утеха отколкото ако разкажем проблемите си на някой човек (който в повечето случай няма да ни разбере) Харесах! Доказано е, че писането за някой хора е утеха... Поздравления!
  • Като споделена и разказана приказка ...
  • Разказвай ни още, а ние ще слушаме! Поздрав!
  • Стойне,добро утро.Много е хубаво!
  • Отново прекрасен стих, Стойна!
    Поздрави и от мен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...