Н Е М Е Р А З П И Т В А Й
Не ме разпитвай! Няма да разказвам
за туй, което дълго в мен боля.
Не ме разпитвай! Няма да ти кажа.
Ще го изплача в бликнала сълза.
Не ме разпитвай! Скрито ще преглътна
и ще го затворя в кратък стих.
Не ме разпитвай! В галеща мелодия
ще го изсвиря аз на орган тих.
Не ме разпитвай! В златна колесница,
потънала във есенна слана,
държи юздите тъжна хубавица,
прощава се тя с теб и с младостта...
© Стойна Димова Все права защищены
и ще го затворя в кратък стих."
Това е, защото понякога когато пишем намираме повече утеха отколкото ако разкажем проблемите си на някой човек (който в повечето случай няма да ни разбере) Харесах! Доказано е, че писането за някой хора е утеха... Поздравления!