9.03.2015 г., 16:38

Не ме разпитвай

644 0 9

                                                 Н Е   М Е   Р А З П И Т В А Й

 

 

                                               Не ме разпитвай! Няма да разказвам

                                               за туй, което дълго в мен боля.

                                               Не ме разпитвай! Няма да ти кажа.

                                               Ще го изплача в бликнала сълза.

                                               Не ме разпитвай! Скрито ще преглътна

                                               и ще го затворя в кратък стих.

                                               Не ме разпитвай! В галеща мелодия

                                               ще го изсвиря аз  на орган тих.

                                               Не ме разпитвай! В златна колесница,

                                               потънала във есенна слана,

                                               държи юздите тъжна хубавица,

                                               прощава се тя с теб и с младостта...

 

                                                                              

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не ме разпитвай! Скрито ще преглътна
    и ще го затворя в кратък стих."

    Това е, защото понякога когато пишем намираме повече утеха отколкото ако разкажем проблемите си на някой човек (който в повечето случай няма да ни разбере) Харесах! Доказано е, че писането за някой хора е утеха... Поздравления!
  • Като споделена и разказана приказка ...
  • Разказвай ни още, а ние ще слушаме! Поздрав!
  • Стойне,добро утро.Много е хубаво!
  • Отново прекрасен стих, Стойна!
    Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...