15 июн. 2009 г., 23:44

Не ме спасявай...

Поэзия » Любовная

922 0 37

Не ме спасявай...

С шегите ти съм свикнала, Съдба,
не ме спасявай... извор не променяй...
От пустия ти храм го пожелах,
за да усети жаждата по мене...

И острия език ще прибера,
че трудно с него гордост се преглъща...
Но как, кажи, от пясък да сбера
разсипаната своя същност...?

По стълбите на вити стихове
Душата нощем в бяло ще притихва...
А изгрева ще гони страхове,
че Любовта от пясък се заплаща... С лихвите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Wild-Child (Мартина Василева)

Ще чета и още, и още... Поклон за прекрасните стихове!

2009-06-30T20:33:26+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Обездуми ме! Поздрави

2009-06-23T23:54:29+03:00
Little_Witch (Шехерезада)

ПРЕКРАСЕН СТИХ!

2009-06-21T14:23:58+03:00
ananel (Нелиса)

Лихвите са тези прекрасни стихове
не спирай да ги плащаш!!!

2009-06-21T11:03:39+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Трудно се свиква с шегите на Съдбата!
Ако тя не може теб да прекрои,
опитай се това да го направиш ти!
(струва си опита, да знаеш!)
Танюш*

2009-06-20T15:43:53+03:00