15 июн. 2009 г., 23:44

Не ме спасявай...

923 0 37

               Не ме спасявай...


С шегите ти съм свикнала, Съдба,
не ме спасявай... извор не променяй...
От пустия ти храм го пожелах,
за да усети жаждата по мене...

И острия език ще прибера,
че трудно с него гордост се преглъща...
Но как, кажи, от пясък да сбера
разсипаната своя същност...?

По стълбите на вити стихове
Душата нощем в бяло ще притихва...
А изгрева ще гони страхове,
че Любовта от пясък се заплаща... С лихвите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...