15 jun 2009, 23:44

Не ме спасявай... 

  Poesía » De amor
769 0 37

               Не ме спасявай...


С шегите ти съм свикнала, Съдба,
не ме спасявай... извор не променяй...
От пустия ти храм го пожелах,
за да усети жаждата по мене...

И острия език ще прибера,
че трудно с него гордост се преглъща...
Но как, кажи, от пясък да сбера
разсипаната своя същност...?

По стълбите на вити стихове
Душата нощем в бяло ще притихва...
А изгрева ще гони страхове,
че Любовта от пясък се заплаща... С лихвите...

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??