15.06.2009 г., 23:44 ч.

Не ме спасявай... 

  Поезия » Любовна
770 0 37

               Не ме спасявай...


С шегите ти съм свикнала, Съдба,
не ме спасявай... извор не променяй...
От пустия ти храм го пожелах,
за да усети жаждата по мене...

И острия език ще прибера,
че трудно с него гордост се преглъща...
Но как, кажи, от пясък да сбера
разсипаната своя същност...?

По стълбите на вити стихове
Душата нощем в бяло ще притихва...
А изгрева ще гони страхове,
че Любовта от пясък се заплаща... С лихвите...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??