Не ме съдете
Не ме съдете – знам, че съм грешил,
а има ли друг някой във живота,
със дума, дето нож не е забил
или не е злорадствал със охота?
Не ме съдете – земен съм човек,
не съм се извисил и неслучайно,
клокоча още в този адски век,
сред чувства и емоции нетрайни.
От кал съм и следите са по мен,
и все да търкам – няма да излязат.
Наивен, горделив или сломен –
другите най-добре ще ви разкажат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
