Не ме съдете
Не ме съдете – знам, че съм грешил,
а има ли друг някой във живота,
със дума, дето нож не е забил
или не е злорадствал със охота?
Не ме съдете – земен съм човек,
не съм се извисил и неслучайно,
клокоча още в този адски век,
сред чувства и емоции нетрайни.
От кал съм и следите са по мен,
и все да търкам – няма да излязат.
Наивен, горделив или сломен –
другите най-добре ще ви разкажат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
