30 апр. 2008 г., 12:59

Не ме вини

1.1K 0 2
 

 

 

Не ме вини за туй, че те обичам,

не ме вини за туй, че ме боли,

но любовта не пита нито дума,

връхлита тя с боен вик.

 

Не ме вини, гърба си не обръщай.

Не ме вини, не исках аз това,

съдбата отреди ми да те търся,

да виждам само твоите очи.

 

Не ме вини, но мислите за тебе

ме карат да не мога да летя,

една усмивка връща ми крилете,

едничка дума връща радостта.

 

Не ме вини, не исках тази мъка,

не ме вини, че тъй и теб раних,

но този спомен вътре в мен ще бъде,

ще бленувам вечно твоята любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Русланов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих си сътворил!Браво!Поздрав!
  • Според мен е достатъчно кратко за да може да се прочете и същевременно съдържателно и чувствено!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...