14 окт. 2012 г., 14:43

Не ме вини

757 0 0

Не ме вини, че още те обичам
и мислите ми все след тебе бягат-
не мога да те нарека забравено минало,
на сърцето си не мога да заповядам!

С притаена болка сърцето все още боли-
само ти го накара щастливо да танцува,
да се разлиства и в огън да гори,
да мечтае и цветни сънища да сънува.

Душата намери загубените си крила
и политна нагоре- към звездите,
с Луната в огнен танц се завъртя,
изпълниха се със светулки очите.

Затова, недей да ме виниш,
че не поисках да те забравя,
знам, без мен ще продължиш,
а споменът за мен- ще избледнява.

И някой ден, ако с тебе се срещнем,
споменът за миг ще те бодне в сърцето,
с тъга ще си спомниш за чувството човешко,
но безизразно ще остане знам, лицето.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...