14 окт. 2012 г., 14:43

Не ме вини

758 0 0

Не ме вини, че още те обичам
и мислите ми все след тебе бягат-
не мога да те нарека забравено минало,
на сърцето си не мога да заповядам!

С притаена болка сърцето все още боли-
само ти го накара щастливо да танцува,
да се разлиства и в огън да гори,
да мечтае и цветни сънища да сънува.

Душата намери загубените си крила
и политна нагоре- към звездите,
с Луната в огнен танц се завъртя,
изпълниха се със светулки очите.

Затова, недей да ме виниш,
че не поисках да те забравя,
знам, без мен ще продължиш,
а споменът за мен- ще избледнява.

И някой ден, ако с тебе се срещнем,
споменът за миг ще те бодне в сърцето,
с тъга ще си спомниш за чувството човешко,
но безизразно ще остане знам, лицето.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...