Не ме вини, че още те обичам
и мислите ми все след тебе бягат-
не мога да те нарека забравено минало,
на сърцето си не мога да заповядам!

С притаена болка сърцето все още боли-
само ти го накара щастливо да танцува,
да се разлиства и в огън да гори,
да мечтае и цветни сънища да сънува.

Душата намери загубените си крила
и политна нагоре- към звездите,
с Луната в огнен танц се завъртя,
изпълниха се със светулки очите.

Затова, недей да ме виниш,
че не поисках да те забравя,
знам, без мен ще продължиш,
а споменът за мен- ще избледнява.

И някой ден, ако с тебе се срещнем,
споменът за миг ще те бодне в сърцето,
с тъга ще си спомниш за чувството човешко,
но безизразно ще остане знам, лицето.