1. Щом почнат да разцъфват теменужките

                и вятърът да вее с аромат на пролетни цветя,

                спомняй си за нашето свършило приятелство,

                не ме забравяй и пази ме в своята душа.

                2. Спомни си за наште лудории,

                смях, изпълнен с весели шеги,

                спомени за неразделното другарство

                и обичта, изпълваща отминалите дни.

                3. Ще бъда с тебе, щом напъпят клонките,

               ще съм със всичко, що е плод на пролетния дух.

                Помни и ме търси в тревичките,

                в пернатите, долитащи от юг.

               4. Не ме забравяй и през летните сезони,

                когато слънцето във жегите пече,

                а просто погледни в далечината

                и потърси ме нейде в синьото море.

                5. Помни ме и през есенната вялост,

                когато гаснат и последни слънчеви лъчи.

                Не ме забравяй, щом листата изпопадат

                и лятото далече отшуми.

                6. Зимата почуква на вратата,

                но с радост ти я приеми.

                Мисли за старата позната

                и спомени в душата събуди.

                Спомени за меките снежинки

                 и пътища, осеяни със лед.

                Спомени за светлите пътеки,

                които ме доведоха до теб.