Не ме забравяй
и вятърът да вее с аромат на пролетни цветя,
спомняй си за нашето свършило приятелство,
не ме забравяй и пази ме в своята душа.
2. Спомни си за наште лудории,
смях, изпълнен с весели шеги,
спомени за неразделното другарство
и обичта, изпълваща отминалите дни.
3. Ще бъда с тебе, щом напъпят клонките,
ще съм със всичко, що е плод на пролетния дух.
Помни и ме търси в тревичките,
в пернатите, долитащи от юг.
4. Не ме забравяй и през летните сезони,
когато слънцето във жегите пече,
а просто погледни в далечината
и потърси ме нейде в синьото море.
5. Помни ме и през есенната вялост,
когато гаснат и последни слънчеви лъчи.
Не ме забравяй, щом листата изпопадат
и лятото далече отшуми.
6. Зимата почуква на вратата,
но с радост ти я приеми.
Мисли за старата позната
и спомени в душата събуди.
Спомени за меките снежинки
и пътища, осеяни със лед.
Спомени за светлите пътеки,
които ме доведоха до теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Вричива Все права защищены
