Jan 26, 2008, 9:15 PM

Не ме забравяй

  Poetry » Love
1K 0 1
               1. Щом почнат да разцъфват теменужките

                и вятърът да вее с аромат на пролетни цветя,

                спомняй си за нашето свършило приятелство,

                не ме забравяй и пази ме в своята душа.

                2. Спомни си за наште лудории,

                смях, изпълнен с весели шеги,

                спомени за неразделното другарство

                и обичта, изпълваща отминалите дни.

                3. Ще бъда с тебе, щом напъпят клонките,

               ще съм със всичко, що е плод на пролетния дух.

                Помни и ме търси в тревичките,

                в пернатите, долитащи от юг.

               4. Не ме забравяй и през летните сезони,

                когато слънцето във жегите пече,

                а просто погледни в далечината

                и потърси ме нейде в синьото море.

                5. Помни ме и през есенната вялост,

                когато гаснат и последни слънчеви лъчи.

                Не ме забравяй, щом листата изпопадат

                и лятото далече отшуми.

                6. Зимата почуква на вратата,

                но с радост ти я приеми.

                Мисли за старата позната

                и спомени в душата събуди.

                Спомени за меките снежинки

                 и пътища, осеяни със лед.

                Спомени за светлите пътеки,

                които ме доведоха до теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Вричива All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинското приятелство никога не се забравя и никога не отминава просто така. Сигурна съм, че все още живее в спомените и просто чака да бъде събудено, да му се даде още един шанс.
    Поздрави за стиха! Много ми хареса.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...