26.01.2008 г., 21:15

Не ме забравяй

1K 0 1
               1. Щом почнат да разцъфват теменужките

                и вятърът да вее с аромат на пролетни цветя,

                спомняй си за нашето свършило приятелство,

                не ме забравяй и пази ме в своята душа.

                2. Спомни си за наште лудории,

                смях, изпълнен с весели шеги,

                спомени за неразделното другарство

                и обичта, изпълваща отминалите дни.

                3. Ще бъда с тебе, щом напъпят клонките,

               ще съм със всичко, що е плод на пролетния дух.

                Помни и ме търси в тревичките,

                в пернатите, долитащи от юг.

               4. Не ме забравяй и през летните сезони,

                когато слънцето във жегите пече,

                а просто погледни в далечината

                и потърси ме нейде в синьото море.

                5. Помни ме и през есенната вялост,

                когато гаснат и последни слънчеви лъчи.

                Не ме забравяй, щом листата изпопадат

                и лятото далече отшуми.

                6. Зимата почуква на вратата,

                но с радост ти я приеми.

                Мисли за старата позната

                и спомени в душата събуди.

                Спомени за меките снежинки

                 и пътища, осеяни със лед.

                Спомени за светлите пътеки,

                които ме доведоха до теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Вричива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинското приятелство никога не се забравя и никога не отминава просто така. Сигурна съм, че все още живее в спомените и просто чака да бъде събудено, да му се даде още един шанс.
    Поздрави за стиха! Много ми хареса.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...