Не ме заключвай...
Не ме заключвай във сърцето си,
мен в спомени... не ме търси!
Да бъда искам във очите ти,
на завет там ме прислони.
Душата ти не ми принадлежи,
ръцете ти обичам да ме галят,
но някога душата ти ще отлети,
а дланите ти няма да ме топлят.
С годините, когато се превърнеш
в треперещ старец...белобрад,
ти мен с невиждащи очи ще виждаш,
и ще ме галиш с поглед благ...
Зад четири стени не ме затваряй,
небе съм аз, и вятърът е моята душа!
Когато той притихне, не забравяй,
бушува в мен... пусни ме да си ида.
мен в спомени... не ме търси!
Да бъда искам във очите ти,
на завет там ме прислони.
Душата ти не ми принадлежи,
ръцете ти обичам да ме галят,
но някога душата ти ще отлети,
а дланите ти няма да ме топлят.
С годините, когато се превърнеш
в треперещ старец...белобрад,
ти мен с невиждащи очи ще виждаш,
и ще ме галиш с поглед благ...
Зад четири стени не ме затваряй,
небе съм аз, и вятърът е моята душа!
Когато той притихне, не забравяй,
бушува в мен... пусни ме да си ида.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
