Не ми давай да се влюбя в теб
Недей, не ми го позволявай!
Не искам да се влюбвам в теб.
Недей части от теб да ми отдаваш,
Недей ме превръща в стихове без ред.
Недей в живота ми да влизаш.
"Аз вече влязох", казваш ти.
Частиците от тебе взимай.
Не бих понесла за теб да ме боли.
Не ме привличай с това, което си.
Стани отново някой непознат.
Не искам нищо твое в мене да мълчи,
Не искам да се допират моя с твоя свят.
"Но те допряни са отдавна."
Не, не ми го казвай това!
Нямам нужда от чувства напразни,
и когато си до мене, да съм най-сама.
Обичай тази, която имаш.
Не ме забърквай в наши общи тайни.
Повярвай, в откраднати светове като отиваш,
единствено болката и празнотата са безкрайни.
Не казвай "аз и ти" в едно изречение.
Моля те , душата ми не докосвай!
Остани далечен,бъди чуждо видение.
Но май е късно. Ти вече превърна се в болка.
06.07.2008г.
гр. Пловдив
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Брайчева Все права защищены
