Не ми е до Коледа в топлото време
Не ми е до Коледа в топлото време
Да мисля за Коледа в топлото време
не ми е възможно. Каква суета -
участвам в конкурс, а декември далеч е
и празникът още е в пълна мъгла.
Не пиша насила - не ми е присъщо
и тръгвам да скитам по улици в кал.
Събарят. Опасни са старите къщи.
Булдозери ровят. Градът не е спал.
Дървета орязани, прах и машини
прогонват ме, свървам към морския бряг,
вълни, дето шепнат любовно на пристан
и кораби сиви мержелеят едва.
А гларус пикиращ тревожно изграчва,
припомня ми волните птичи ята.
Мъглата побягва от писъка страшен
и мисли свободни летят в тишина.
Надникнало слънце в мене поглежда,
„Здравей!” сякаш казва и само за миг
с лъчите изпраща ми светла надежда -
чудеса ще се случат в близките дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Виделова Все права защищены
А чудесата дано се случат - пожелам ти ги от сърце!!! Поздрави
