Не ми е любовно, никак дори
и в тази лъжовност мисълта ми звъни.
Изгорелите замъци гледам без плам,
строени от пясъци, разпадат се знам...
И тихо, и мрачно душата кънти,
навярно в отплата за всички лъжи...
И нощите щяха да бъдат взривени
от огнени вопли и страсти стаени...
И нека изгаря неслучващото се днес,
какво пък - не ми е любовно... a утре
съм в плен...