4 мар. 2015 г., 22:55

Не ми е смешно, даже ми се плаче...

1.1K 0 11

Усмихвам се, щом видя, че задаваш се зад ъгъла на жилищния блок.
Сърцето ми препуска, сякаш състезава се в последна обиколка в тоз живот.
Не ми е смешно, даже ми се плаче, че имам те за миг и после даже,
не се обръщаш за да видиш колко страдам….
И всеки път, във мен се къса всичко! Сърцето ми, на хиляди парчета.
Разбито от не споделени чувства, които няма как да ги покажа,
когато няма на кого да ги разкажа. Дори на теб не мога да ги подаря.
Виж, времето ни никога не стига! Така да искам, то да спре за миг….
Когато сгушена съм в твоята прегръдка, тогава няма толкова да ме боли.
Ще имам време, любовта си да покажа, а ти с целувка ще ме събереш отново цяла.
Протягам с нежност, ръцете си към твоите ръце.
Обичам те - шепти сърцето, свързано със твоето сърце.

17. 02. 2015

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Прекрасно е.Поздрави
  • Благодаря ви, Ангел и Цеца!
  • "Не ми е смешно, даже ми се плаче, че имам те за миг и после даже,
    не се обръщаш за да видиш колко страдам….
    И всеки път, във мен се къса всичко! Сърцето ми, на хиляди парчета."

    Наистина е болка Любовта!!!
    Страдание, което ни кара да се надяваме
    и да вярваме в доброто до болка, отчаяние
    и страстно впиваме се в чувството да го запазим,
    но в живота не винаги е... приказно!!!

    Чудесен стих, Ваня! Докосваш душата!
    Поздрави от Силистра!!!
  • Прекрасен стих макар че в него болка има !Но без тръпка и без болка любовта магия няма!Поздрави!!!
  • Благодаря ти,Rimoza (Кръстина Тодорова):
    Така е, не можем да забраним на сърцето да обича. По- добре болка във гърдите от любов, отколкото самота в сърцето! Бъдете обичани!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...