Усмихвам се, щом видя, че задаваш се зад ъгъла на жилищния блок.
Сърцето ми препуска, сякаш състезава се в последна обиколка в тоз живот.
Не ми е смешно, даже ми се плаче, че имам те за миг и после даже,
не се обръщаш за да видиш колко страдам….
И всеки път, във мен се къса всичко! Сърцето ми, на хиляди парчета.
Разбито от не споделени чувства, които няма как да ги покажа,
когато няма на кого да ги разкажа. Дори на теб не мога да ги подаря.
Виж, времето ни никога не стига! Така да искам, то да спре за миг….
Когато сгушена съм в твоята прегръдка, тогава няма толкова да ме боли.
Ще имам време, любовта си да покажа, а ти с целувка ще ме събереш отново цяла.
Протягам с нежност, ръцете си към твоите ръце.
Обичам те - шепти сърцето, свързано със твоето сърце.
17. 02. 2015
© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени
Прекрасно е.Поздрави