4.03.2015 г., 22:55

Не ми е смешно, даже ми се плаче...

1.1K 0 11

Усмихвам се, щом видя, че задаваш се зад ъгъла на жилищния блок.
Сърцето ми препуска, сякаш състезава се в последна обиколка в тоз живот.
Не ми е смешно, даже ми се плаче, че имам те за миг и после даже,
не се обръщаш за да видиш колко страдам….
И всеки път, във мен се къса всичко! Сърцето ми, на хиляди парчета.
Разбито от не споделени чувства, които няма как да ги покажа,
когато няма на кого да ги разкажа. Дори на теб не мога да ги подаря.
Виж, времето ни никога не стига! Така да искам, то да спре за миг….
Когато сгушена съм в твоята прегръдка, тогава няма толкова да ме боли.
Ще имам време, любовта си да покажа, а ти с целувка ще ме събереш отново цяла.
Протягам с нежност, ръцете си към твоите ръце.
Обичам те - шепти сърцето, свързано със твоето сърце.

17. 02. 2015

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Прекрасно е.Поздрави
  • Благодаря ви, Ангел и Цеца!
  • "Не ми е смешно, даже ми се плаче, че имам те за миг и после даже,
    не се обръщаш за да видиш колко страдам….
    И всеки път, във мен се къса всичко! Сърцето ми, на хиляди парчета."

    Наистина е болка Любовта!!!
    Страдание, което ни кара да се надяваме
    и да вярваме в доброто до болка, отчаяние
    и страстно впиваме се в чувството да го запазим,
    но в живота не винаги е... приказно!!!

    Чудесен стих, Ваня! Докосваш душата!
    Поздрави от Силистра!!!
  • Прекрасен стих макар че в него болка има !Но без тръпка и без болка любовта магия няма!Поздрави!!!
  • Благодаря ти,Rimoza (Кръстина Тодорова):
    Така е, не можем да забраним на сърцето да обича. По- добре болка във гърдите от любов, отколкото самота в сърцето! Бъдете обичани!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...