Не ми казвай нищо...
Не ми казвай нищо...
Чувствам те как дишаш покрай мен
като лъч светлина, като полъх от дух...
Със отворени и със затворени очи
винаги си тук и чувствам дъха ти...
И днес живота ми се струва абсурд
ако някъде не откривам усмивката ти...
И историята на този свят е загубена,
в пустинята, ако в някога ти не си тук...
Не ми казвай нищо, само ме погледни,
защото ме е срам, но това е да си себе си...
Не ми казвай нищо, само в сънищата
ми кажи "Обичам те", защото ме е срам...
Не ми казвай нищо, просто прегърни ме,
макар да ме е срам, да разбереш всичко,
което чувствам, дишайки в дишането ми
Не ми казвай нищо, аз също те обичам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
