Не ми казвай нищо...
Не ми казвай нищо...
Чувствам те как дишаш покрай мен
като лъч светлина, като полъх от дух...
Със отворени и със затворени очи
винаги си тук и чувствам дъха ти...
И днес живота ми се струва абсурд
ако някъде не откривам усмивката ти...
И историята на този свят е загубена,
в пустинята, ако в някога ти не си тук...
Не ми казвай нищо, само ме погледни,
защото ме е срам, но това е да си себе си...
Не ми казвай нищо, само в сънищата
ми кажи "Обичам те", защото ме е срам...
Не ми казвай нищо, просто прегърни ме,
макар да ме е срам, да разбереш всичко,
което чувствам, дишайки в дишането ми
Не ми казвай нищо, аз също те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
