6 апр. 2008 г., 11:35

Не ми понася нещо "новият" свят

754 0 4

... в Света,
където пералните машини
са музейни експонати:
- Къде са ми
обичните
мекички,
стари маслено-зелени гащи,
с дупка за пръстче отзад? -
попитах.
- Няма ги
обичните Ви
мекички,
стари маслено-зелени гащи
с дупка за пръстче отзад -
отговориха ми.
- Тук всичко се ползва
само веднъж.
- А, да - казах.
- А къде е чаршафът,
който помни
дупето на обичната ми?
- Няма го чаршафът,
който помни
дупето на обичната Ви -
отговориха ми.
- Тук всичко се ползва
само веднъж.
- А, да - казах.
- А къде е
дупето
на обичната ми?
- Няма го
дупето
на обичната Ви -
отговориха ми.
- Тук всичко се ползва
само веднъж.

- Ма толкова много
толкова хубави
дупета
има?
Притрябвало Ви
някакво си там -
КОНКРЕТНО?!
- Що за капризи? - казаха.

Нищо не казах.

Изобретих наново
пералната машина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...