7 мая 2010 г., 00:18

Не ми прилича

1K 1 13

Не ми прилича да съм нечий грях,

да вея мръсното бельо пред хората,

да се превръщам в изнасилен смях

или в лъжа, родена от умората.

 

Да бъда тайна, потна тишина,

затворена зад спуснати пердета,

съмнение, разяждаща вина,

следа от чужди устни по лицето.

 

Прилича ми да бъда слънчев смях

и шепичка, побрала къс надежда.

Не ми прилича да съм нечий грях,

а семенце любов и глътка нежност!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да!
  • НЕЛИ МИСЪЛТА Е ОТ ЕДИН ФИЛМ "НАЙ-ДОБРИЯ ЧОВЕК ,КОГОТО ПОЗНАВАМ" С НЕВЕНА КОКАНОВА,СТЕФАН ВОРОНОВ,ГРИГОР ВАЧКОВ И ПЕПА НИКОЛОВА ,С ТОВА СЪМ СЪГЛАСНА ,НО АЗ ГОВОРИХ ЗА СЪШНОСТТА НА ЧОВЕКА.КАКВОТО И ДА МИСЛИШ ТИ ПОСТЪПВАШ ПО ДОБРИЯ ИЛИ ЛОШИЯ НАЧИН.
  • Такава си ти- глътка нежност! Толкова ми са близки стиховете ти!
  • Благодаря ти, мила...
  • Благодаря на всички, особено на Даниела Беновска, която въпреки отрицателния ми коментар оценява безпристрастно, зная колко е трудно това. Нели Арнаудова, имаше една мисъл,не помня от кого, но там се казва, че човек може да бъде добър или лош, в зависимост от това на коя страница от живота му са отворили. Нищо не е само черно или само бяло. И в заключение ще кажа, че аз не си харесвам точно последния куплет, осъзнавам, че финалите често ми бягат, а този се получи накак прекалено патетичен. Усещам, че има нужда от промяна, но все още ми се изплъзва.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...