7 мая 2010 г., 00:18

Не ми прилича

1K 1 13

Не ми прилича да съм нечий грях,

да вея мръсното бельо пред хората,

да се превръщам в изнасилен смях

или в лъжа, родена от умората.

 

Да бъда тайна, потна тишина,

затворена зад спуснати пердета,

съмнение, разяждаща вина,

следа от чужди устни по лицето.

 

Прилича ми да бъда слънчев смях

и шепичка, побрала къс надежда.

Не ми прилича да съм нечий грях,

а семенце любов и глътка нежност!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да!
  • НЕЛИ МИСЪЛТА Е ОТ ЕДИН ФИЛМ "НАЙ-ДОБРИЯ ЧОВЕК ,КОГОТО ПОЗНАВАМ" С НЕВЕНА КОКАНОВА,СТЕФАН ВОРОНОВ,ГРИГОР ВАЧКОВ И ПЕПА НИКОЛОВА ,С ТОВА СЪМ СЪГЛАСНА ,НО АЗ ГОВОРИХ ЗА СЪШНОСТТА НА ЧОВЕКА.КАКВОТО И ДА МИСЛИШ ТИ ПОСТЪПВАШ ПО ДОБРИЯ ИЛИ ЛОШИЯ НАЧИН.
  • Такава си ти- глътка нежност! Толкова ми са близки стиховете ти!
  • Благодаря ти, мила...
  • Благодаря на всички, особено на Даниела Беновска, която въпреки отрицателния ми коментар оценява безпристрастно, зная колко е трудно това. Нели Арнаудова, имаше една мисъл,не помня от кого, но там се казва, че човек може да бъде добър или лош, в зависимост от това на коя страница от живота му са отворили. Нищо не е само черно или само бяло. И в заключение ще кажа, че аз не си харесвам точно последния куплет, осъзнавам, че финалите често ми бягат, а този се получи накак прекалено патетичен. Усещам, че има нужда от промяна, но все още ми се изплъзва.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...