7.05.2010 г., 0:18

Не ми прилича

1K 1 13

Не ми прилича да съм нечий грях,

да вея мръсното бельо пред хората,

да се превръщам в изнасилен смях

или в лъжа, родена от умората.

 

Да бъда тайна, потна тишина,

затворена зад спуснати пердета,

съмнение, разяждаща вина,

следа от чужди устни по лицето.

 

Прилича ми да бъда слънчев смях

и шепичка, побрала къс надежда.

Не ми прилича да съм нечий грях,

а семенце любов и глътка нежност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да!
  • НЕЛИ МИСЪЛТА Е ОТ ЕДИН ФИЛМ "НАЙ-ДОБРИЯ ЧОВЕК ,КОГОТО ПОЗНАВАМ" С НЕВЕНА КОКАНОВА,СТЕФАН ВОРОНОВ,ГРИГОР ВАЧКОВ И ПЕПА НИКОЛОВА ,С ТОВА СЪМ СЪГЛАСНА ,НО АЗ ГОВОРИХ ЗА СЪШНОСТТА НА ЧОВЕКА.КАКВОТО И ДА МИСЛИШ ТИ ПОСТЪПВАШ ПО ДОБРИЯ ИЛИ ЛОШИЯ НАЧИН.
  • Такава си ти- глътка нежност! Толкова ми са близки стиховете ти!
  • Благодаря ти, мила...
  • Благодаря на всички, особено на Даниела Беновска, която въпреки отрицателния ми коментар оценява безпристрастно, зная колко е трудно това. Нели Арнаудова, имаше една мисъл,не помня от кого, но там се казва, че човек може да бъде добър или лош, в зависимост от това на коя страница от живота му са отворили. Нищо не е само черно или само бяло. И в заключение ще кажа, че аз не си харесвам точно последния куплет, осъзнавам, че финалите често ми бягат, а този се получи накак прекалено патетичен. Усещам, че има нужда от промяна, но все още ми се изплъзва.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...