askme
50 250
29 февр. 2016 г., 18:15

Не ми признавай 

  Поэзия » Любовная
1021 3 10

Аз ще ти липсвам. Тайничко го знаеш.
И начина, по който те обичам.
Дълбоко в себе си дори признаваш, 
че те обичам някак по-различно.

 

Обичам, както може само мама.
Със всичките ти грешки и провали.
За мене друга няма. Просто няма.
Да ме забравиш някога? Едва ли...

 

От обич е, когато ти се сърдя.
Когато ти се карам - за добро е.
Тогава ти не ме обичаш твърде,
и в твоите очи не съм "Героят".

 

Че сърденето е "от ден до пладне",
усещаш. И след малко ще ми мине.
И че в очите ми, макар и хладни,
една издайна топла обич има.

 

Ще се опиташ да си тръгнеш, зная.
Така че тръгвай, без да се обръщаш.
В сърцето си ти чувстваш, че до края
ще бъда пристан, в който ще се връщаш.

 

Ще дойдат други. Все да те "обичат".
Ще те поиска някой. Ще те вземе.
Ще се кълне във вярност. Ще се врича.
Ще кажеш "Да". Но ще обичаш мене.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??