Не ми признавай
Аз ще ти липсвам. Тайничко го знаеш.
И начина, по който те обичам.
Дълбоко в себе си дори признаваш,
че те обичам някак по-различно.
Обичам, както може само мама.
Със всичките ти грешки и провали.
За мене друга няма. Просто няма.
Да ме забравиш някога? Едва ли...
От обич е, когато ти се сърдя.
Когато ти се карам - за добро е.
Тогава ти не ме обичаш твърде,
и в твоите очи не съм "Героят".
Че сърденето е "от ден до пладне",
усещаш. И след малко ще ми мине.
И че в очите ми, макар и хладни,
една издайна топла обич има.
Ще се опиташ да си тръгнеш, зная.
Така че тръгвай, без да се обръщаш.
В сърцето си ти чувстваш, че до края
ще бъда пристан, в който ще се връщаш.
Ще дойдат други. Все да те "обичат".
Ще те поиска някой. Ще те вземе.
Ще се кълне във вярност. Ще се врича.
Ще кажеш "Да". Но ще обичаш мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
