Не ми прощавай
Не ми прощавай всички грешни мисли,
със тях се рея в нежен, топъл залез,
вълните във очите ти разплисквам,
безумен като влюбения Парис...
Не ми прощавай тихите ми бягства,
във чашата си сипвам страховете -
защо си храм за чужди светотатства,
икона ли си с чудодейно цвете...
Не ми прощавай никога лъжите,
за мене истини болящи бяха,
със спомени си избърши очите –
сълзите ти ме давят в самотата...
Не ми прощавай погледи прикрити,
аз винаги ще търся красотата...
каква била... не, по-добре не питай -
мъжът си губи в жаждите главата...
Прости ми само туй, че те обичам
и те копнея в мигове щастливи,
простен аз - до крилете ти съм птиче
и ако литнем - пак ще бъдем живи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
