12 февр. 2019 г., 12:25  

Не ми се пише

908 4 10

Не ми се пише, искам да надраскам
сподавения стон в кардиограма.
Онуй, което стройна мисъл няма, 
по релсата на думите не пасва.

 

Не ми се вика, искам да запълня
със силата на гласните ми струни
отворената бездна помежду ни,
но празното надмогва ме във пъти.

 

И слаба съм пред силата, която 
ни тегли в разноименни посоки,
а пропастите стават по-дълбоки
когато си протягам не ръката,

 

а – острия бодил на съвестта си.
Тогава всички възли се разкъсват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гръмотевично!... Усетих и оцених!...
  • Благодаря ти, че сподели с нас, Меги! Много ми хареса!
  • Не ти се пише, но отвътре някак
    протестът във сонет верижка вие.
    И изводът самичък се налага
    най-хубавото иззад "не" се крие...
  • Благодаря на всички за коментарите и прочита! Далеч съм от мисълта, че съм написала нещо кой знае какво. Истината е, че напоследък нямам нито, време, нито необходимата концентрация да пиша, но ми се искаше да споделя нещо с вас.
    Хубава вечер на всички!
  • Не ти се пише, а виж само как си се разписала...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....