12 feb 2019, 12:25  

Не ми се пише 

  Poesía » Formas graves
689 4 10

Не ми се пише, искам да надраскам
сподавения стон в кардиограма.
Онуй, което стройна мисъл няма, 
по релсата на думите не пасва.

 

Не ми се вика, искам да запълня
със силата на гласните ми струни
отворената бездна помежду ни,
но празното надмогва ме във пъти.

 

И слаба съм пред силата, която 
ни тегли в разноименни посоки,
а пропастите стават по-дълбоки
когато си протягам не ръката,

 

а – острия бодил на съвестта си.
Тогава всички възли се разкъсват.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гръмотевично!... Усетих и оцених!...
  • Благодаря ти, че сподели с нас, Меги! Много ми хареса!
  • Не ти се пише, но отвътре някак
    протестът във сонет верижка вие.
    И изводът самичък се налага
    най-хубавото иззад "не" се крие...
  • Благодаря на всички за коментарите и прочита! Далеч съм от мисълта, че съм написала нещо кой знае какво. Истината е, че напоследък нямам нито, време, нито необходимата концентрация да пиша, но ми се искаше да споделя нещо с вас.
    Хубава вечер на всички!
  • Не ти се пише, а виж само как си се разписала...
  • Поздрави, Меги!
  • Често една кардиограма казва всичко за мъката на човека!
  • Хубаво...
  • Мария, това звучи като упрек. Нека да не занижаваме критериите. Не мога да препоръчам неправомерната употреба на удвоени съюзи и на ненормативни думи.
    Къде го видя това предложение, като го бях изтрил вече?
  • Съгласявам се с предложението на Майстора, но ти поднасям и възхитата си за този сонет, който, ако бях публикуващ редактор, щях да отлича със звездичка!
Propuestas
: ??:??