12 feb 2019, 12:25  

Не ми се пише

909 4 10

Не ми се пише, искам да надраскам
сподавения стон в кардиограма.
Онуй, което стройна мисъл няма, 
по релсата на думите не пасва.

 

Не ми се вика, искам да запълня
със силата на гласните ми струни
отворената бездна помежду ни,
но празното надмогва ме във пъти.

 

И слаба съм пред силата, която 
ни тегли в разноименни посоки,
а пропастите стават по-дълбоки
когато си протягам не ръката,

 

а – острия бодил на съвестта си.
Тогава всички възли се разкъсват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гръмотевично!... Усетих и оцених!...
  • Благодаря ти, че сподели с нас, Меги! Много ми хареса!
  • Не ти се пише, но отвътре някак
    протестът във сонет верижка вие.
    И изводът самичък се налага
    най-хубавото иззад "не" се крие...
  • Благодаря на всички за коментарите и прочита! Далеч съм от мисълта, че съм написала нещо кой знае какво. Истината е, че напоследък нямам нито, време, нито необходимата концентрация да пиша, но ми се искаше да споделя нещо с вас.
    Хубава вечер на всички!
  • Не ти се пише, а виж само как си се разписала...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...