Не ми се слушат празни обещания
Не ми се слушат празни обещания.
И аз звезди съм свалял – знам,
че с думи-фалш не сбъдват се желания -
безбожник сякаш да се моли в храм.
Говориш за любов, а поглед тъжен
отвръща се назад и друго казва,
но думите ти карат го пак длъжен
и себе си, и мене да наказва.
Кажи ми туй, що мъчи те с години.
Да спрем със таз любов–измама.
Че утре във ушите ще крещи ни
днес истината тъжно премълчана…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
Прекрасен стих,Мартин!