Не ми се слушат празни обещания.
И аз звезди съм свалял – знам,
че с думи-фалш не сбъдват се желания -
безбожник сякаш да се моли в храм.
Говориш за любов, а поглед тъжен
отвръща се назад и друго казва,
но думите ти карат го пак длъжен
и себе си, и мене да наказва.
Кажи ми туй, що мъчи те с години.
Да спрем със таз любов–измама.
Че утре във ушите ще крещи ни
днес истината тъжно премълчана…
© Мартин Спасов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасен стих,Мартин!