Не ми се слушат празни обещания.
И аз звезди съм свалял – знам,
че с думи-фалш не сбъдват се желания -
безбожник сякаш да се моли в храм.
Говориш за любов, а поглед тъжен
отвръща се назад и друго казва,
но думите ти карат го пак длъжен
и себе си, и мене да наказва.
Кажи ми туй, що мъчи те с години.
Да спрем със таз любов–измама.
Че утре във ушите ще крещи ни
днес истината тъжно премълчана…
© Мартин Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасен стих,Мартин!